Нека бъдем честни. Повечето болници не са подготвени да лекуват внезапен пристъп на много болни и заразни пациенти с COVID-19.
Повечето болнични спешни отделения не разполагат с незабавно изолиране на възможните носители на коронавирус. Повечето легла, общоболничните стаи и хирургичните отделения не могат бързо да бъдат превърнати във временни зони с легла за интензивно лечение. Броят на съществуващите лечебни заведения за интензивно лечение, като болничните легла като цяло, намалява бавно и постоянно.
Това е по последни тенденции за дизайн и проектиране на болниците. През последното десетилетие правителствените служители, здравните служители и ръководството на болницата се съсредоточиха върху намаляването на капацитета на болнични легла. Повече грижи се насочват към домашно лечение, хосписи и амбулаторни условия. Сложни процедури, които някога изискваха продължителен престой, сега могат да се извършват за един ден. Намаляването на разходите и ефективността на инвестициите са най-важни фактори за инвеститорите и собствениците на болници, а не готовността за спешни случаи.
Сега, с пандемията на коронавирус, която задушава цялата икономика, болниците са принудени да се подготвят за приток на много болни пациенти. Екип от изследователи, базирани в Харвард, прецени, че само при най-добър сценарий – 20% процентна инфекция, разпределена за една година – в САЩ може би ще има достатъчно легла, за да задоволи нуждата от хоспитализация и това предполага, че половината от болничните легла няма да са използват за обичайните им цели.
Това повдига важен въпрос. Защо през последното десетилетие новите инвестиции в болници или реновациите на стари болници – след SARS (2003), H1N1 (2009), Ebola (2014-16) и MERS (2015) – не предвидиха адекватна подготовка с изграждане на нови или реконструирани стаи, които могат бързо конвертирани за спешна употреба при инфекциозна болест?
„В по-голямата си част бюджетите не предвиждат изчисление за евентуален бум на пациенти или пандемия“, казва Синди МакКълоу, директор на най-голямата проектантска фирма за проектиране на болници в Америка.
Има няколко забележителни изключения. През 2012 г. медицинският център на Университета Раш в Чикаго възстанови своята водеща болница с 697 легла с готовност за пандемия. Там паркинг-пространството за достъп на линейки може да се преобразува в мащабни зони за обеззаразяване и изолация с постигане на почти удвояване на нормалния капацитет. Една четвърт от редовните отделения с легла могат да се превърнат в помещения с отрицателен въздушен поток, за да защитят както пациентите, така и персонала.
Ясно е, че такива проекти са скъпи и в резултат на това са малко на брой. Ето защо, тъй като политическите лидери се готвят за голям пакет от стимули за предотвратяване на пандемичната рецесия, те трябва да обмислят сериозно създаването на програма за отпускане на безвъзмездни средства и заеми по модела на Закона на Хил-Бъртън от 1946 г.
Не става дума за разходи за разширяване на капацитета. Това би допринесло само за увеличаване на разходите за здравеопазване в Америка. По-скоро средствата трябва да отидат за възстановяване и реконструкция на съществуващи болнични и амбулаторни заведения, за да стане възможно удвояване и увеличаване на капацитета на легла при спешност.
Израелска болница, например, преустрои подземен паркинг, за да служи като спешна болница с 2 000 легла. Те монтираха планки в стените, където също се съхраняват легла, резервоари с кислород и друго критично оборудване.
Болниците на много места подготвят и палатки, които да служат като троен входен пункт и като спешни легла. Но това не е добро решение.
„Един от водещите принципи за драстично увеличаване на капацитета е той да бъде лесно постижим на база на всичко, което персоналът прави ежедневно“, казва Джеймс Ленън, специалист по дизайн на здравни заведения в известна архитектурно-дизайнерска фирма. Това означава стаи, а не палатки.
Специалистите по болнична архитектура оценяват, че изграждането на всяка нова специализирана болнична стая или обновяването на съществуваща стая за за няколко цели, би струвало около 150 000 долара на стая. В мащабите на Америка, това означава, че една трета от болничния капацитет на страната може да бъде модернизиран с финансиране от 40 милиарда долара, което би било само малка част от пакет от стимули за милиарди долара.
Понастоящем болниците се спасяват сами и ползват това, което имат. Отменят се плановите операции. Наложителни са още респиратори и лични предпазни средства. Болниците се нуждаят от незабавна финансова помощ, за да задоволят тези нужди.
Правителствата по целия свят и болниците в лицето на своите мениджъри всъщност трябва да започнат подготовка за бъдещи пандемии. Основен план за действие ще бъде възстановяване и реконструиране на болниците като съоръжения с двойно предназначение.
Болниците, както се оказа, в световен мащаб не са подготвени за Пандемия.
А всъщност има няколко лесни начина да се постигне значителна степен на безопасност и изолация на заразата, а това са: автоматичните врати, хигиенични доказани системи за болничните отпадъци, антибактериална и бактерицидна защита за стените, вратите и коридорите. Ассист вече успешно доставя и монтира този вид съоръжения в много български болници, което ги прави значително по-устойчиви на разпространението на вътрешноболнични инфекции.